Хари Август е на смъртното си легло. За единайсети път. Той чака да умре, както обикновено, в обятията на топлия морфинов унес, за да се прероди и да започне живота си отново. Независимо какво се случва и какви решения взема, Хари винаги се озовава точно там, откъдето е започнал: дете, родено в началото на XX век, което пази спомените от всичките си предишни животи. Но не и този път. Този път нещо е различно. „Едва не ви изпуснах, д-р Август.“ Малко момиче се появява до болничното му легло. „Светът свършва и ние не можем да предотвратим края му. Сега всичко е във вашите ръце.“