"...На третия такт глухо и тайнствено се включи Жоро контрабасът: осмина... пауза... осмина... пауза... две осмини... пауза... "Болеро" от Равел. Бени се приведе към микрофона, допря флейтата до устните си и от тях потече онази безкрайна мелодия, която идва от нищото - загадъчна, сластна, топла като испанска нощ и пълна с непознаваема опасност и тъмна страст, с магьосническо заклинание и предчувствие за нещо, което се промъква, дебне и е неотменимо..."