- Влюбен съм в теб – изрече той тихо. - Огъстъс. - Вярно е – каза той. Беше приковал поглед в мен и аз виждах бръчиците в ъгълчетата на очите му. – Влюбен съм в теб и нямам навика да се лишавам от простото удовоствие да говоря каквото мисля. Влюбен съм в теб и знам, че любовта е като вик сред пустошта, че забравата тегне над всеки от нас, че всички сме обречени и един ден трудът ни ще стане на прах, знам също, че слънцето ще погълне единствената земя, която имаме, и знам, че съм влюбен в теб. Когато е само на 13 години, Хейзъл вече е приела съдбата си и знае, че не й остава много време. Една година по-късно експериментално лекарство й подарява още няколко години живот. На 16 тя вече гледа на себе си като на „професионално боледуваща” и е преминала отвъд всичко – училището, приятелите, нормалността. Докато един ден в групата за взаимопомощ, която посещава, не среща Огъстъс. Той е интелигентен, привлекателен и забавен. Двамата обсъждат книги, слушат музика, гледат филми и се влюбват. Да бъде с него, е едновременно неочакван подарък и необходимо пътешествие за Хейзъл, подтикващо я да преразгледа как болестта и здравето, живота и смъртта определят нея самата и следите, които всеки остава след себе си... А те, както казва Гас, често се оказват белези. Дързък, проницателен и суров, „Вината в нашите звезди” е най-амбициозният и сърцераздирателен проект на популярния американски писател до момента, брилянтно изследващ смешното и трагичното в това да си влюбен и на крачка от смъртта.